2 забавни мача с участието на Олимпик(Галата) от сезон 1997/1998

Сезонът е 1997/98 г. Интересни времена както за държавата, така и за футбола. В българския елит влиза странният футболен звяр Олимпик. През годините той сменя имена и лицензи, като започва от село Галата, минава през Тетевен и завършва в Стара Загора. Но това е друга тема. За арена на историческия сезон, посочен в началото, е избран стадион „Георги Бенковски“ в Тетевен. Обстановката в иначе красивия Балкан по време на мачове може да вдъхнови Костурица за някой нов хит. Все още не добре облечени бизнесмени обикалят околните скали с огромни мобифони тип „тухли“, защото сигналът е слаб. От тонколоните на стадиона ехти любимата песен на чорбаджиите от Олимпик, в която лирическият герой си пожелава „Цуни ме отпред, цуни ме отзад“ (май се споменаваше и нещо за отгоре, отдолу, на голо). С излизането на отборите зазвучава клубният химн. Той пък е посветен на върхове, ветрове и орли. Константните величини, когато гостуват грандовете Левски или ЦСКА, са допълнени с още една – съдията Светозар Маринов. По това време Зарко от Русе е виден търговец на алкохол. После ще му вземат международния паспорт, а шотландците от Хартс ще пропищят като гайди от свирнята му в сръбския град Смедерево.
В 4-ия кръг на шампионата в Тетевен гостува Левски. Олимпик тръшва 2:1 сините за радост на Литекс, който месеци по-късно прегръща историческата първа титла, а днес обединен с отбора Чавдар(Етрополе) се подвизава в София, под името ЦСКА-София. Храбрите домакини повеждат 2:0, а „синята“ легенда Гонзо намалява в 85-ата мин. Според Андрей Желязков, тогава шеф на Левски, Зарко Маринов надува края 60 секунди по-късно. „Тук въздухът е чист и явно времето тече по-бързо“, лаконичен е Жужо. Но сините нямат сили за оплаквания, тъй като броени дни по-рано са отпаднали срамно от Слован (Братислава) в евротурнирите.

27-ият кръг на първенството също по подобие на 4-ия ще бъде помнен дълго. 12 000 зрители посрещат под скалите ЦСКА с Трифон Иванов, Емил Костадинов, Бончо Генчев, Емил Кременлиев, Ивайло Андонов, Стилиян Петров, Милен Петков. На стадиона причернява още в 8-ата минута, когато Ралчев от Олимпик се врязва като болид в краката на Деянов. Гледката докарва до лудост природен непукист като Трифон Иванов. Кракът на Методи е пречупен на две. Зарко оценява зрелището с жълт картон. До края футбол няма, но бабаитлъците продължават. 160-сантиметровият юнак Юлиян Манев скача на Трифон Иванов, но в крайна сметка само го наплюва. Кой знае защо, не добре облечените бизнесмени са разгневени от равенството 0:0 и пощуряват. Шефът на ЦСКА Димитър Джамов предвидливо затваря гостите в съблекалнята и слага един от бодигардовете си пред вратата. Не толкова адекватни са колегите му, които не знаят какво да правят с Деянов. Добре, че съпругата му Лила не издържа и пали автомобила още когато чува новината по радиото. Именно тя прибира халфа от тетевенската болница в София. Слава богу, защото служебният форд на ЦСКА закъсва по пътя и се добира до столицата с „Пътна помощ“.

През 1999 г. Олимпик се обединява с ФК Берое под името Олимпик-Берое и започва да играе домакинските си мачове в Стара Загора, но официално продължава да се води от град Тетевен. През 2000 г. Олимпик-Берое играе бараж за оставане в „А“ група срещу Спартак (Плевен), спечелен с 2:0 на стадион Славия в София. След това клубът остава само под името Берое и играе в „А“ група. Същевременно в Тетевен е образуван на ново клуб с името Олимпик, който започва да играе във „В“ група.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *