Крошета в професионалния футбол

„Съдията – във торбата“, често скандират футболните агитки по мачовете у нас, когато не им хареса как свири реферът. Какво става, когато те пъхнат в торбата – всеки знае. Публична тайна е, че по аматьорските групи арбитрите отнасят калая и това обикновено остава информация за местна консумация. Но ето че и в професионалния ни футбол един рефер изяде толкова качествен пердах, че му се наложи да прекрати срещата. Просто изпадна в нокаут след две крошета на един бивш борец, който сега е футболен меценат и „играещ президент“.

Боксовата сцена се разигра миналата неделя на мача от Б група „Черно море“ – „Олимпик“ (Галата) във Варна. Осем-девет минути преди края не издържаха нервите на Страхил Димчев – член на управителния съвет и реално спонсор на гостуващия отбор, но също така картотекиран в състава футболист, който понякога влиза да играе. Когато съдията Христо Димитров извади втори червен картон за неговия тим и го остави с двама души по-малко, той скочи от резервната скамейка и му стовари едно кроше. Преди да го усмирят, успя да пласира още един десен прав в брадата на рефера, който по чудо се задържа на крака. Лекарят на срещата, който скокна да помага, обясни на Христо Димитров, че е изпаднал в комоцио, и той даде край на мача.

„Изобщо не си спомням какво съм направил. Последното, което помня, е червеният картон. После се сещам чак за времето, когато вече бях в автобуса“, разказа Страхил Димчев. Той твърди, че побеснял от съдийството и затова е скочил от пейката.

„Чист съм пред съвестта си. Дежурният делегат ми писа оценка 7.4 (по десетобалната система; оценка 8 е отлична – бел. ред.) и специално ми каза след мача, че не съм ощетил нито един от двата отбора“, заяви Христо Димитров. Гостите от село Галата, които са на път сензационно да влязат в А група, обаче имат други виждания по въпроса. Те твърдят, че реферът е бил блъскан и понабит още в началото на мача – но от играчи на „Черно море“. Тогава и през ум не му минало да прекратява мача, но за сметка на това, добавят от „Олимпик“, той не дал две дузпи за гостите, оставил противниците едва ли не да им счупят краката и изгонил двама души почти за нищо. „Реферът свири престъпно“, каза другият президент на „Олимпик“ Станислав Танев. Впрочем и той е борец, който се пуска на терена в професионалния ни футбол. И даже вкарва голове, понеже е център-нападател със своите 120 килограма. Ексцентричният му прякор е Камилата.

Както вече става ясно, отборът „Олимпик“ от село Галата е едно доста странно явление в нашия професионален футбол. Той е изцяло частен, в смисъл, че е собственост на фирмата на Страхил Димчев. Той и Станислав Танев са създали тима заради удоволствието да ритат състезателно футбол. И в момента са на второ място в Б група, като почти сигурно през новото първенство ще се класират в А – така наречената ни елитна група. „Отборът на „Олимпик“ играе добър футбол.“ Този цитат не е от никого другиго, а от рефера Христо Димитров, който добавя „да ви кажа честно“.

Двамата борци хвърлиха пари за стадиона в ловешкото село Галата и той заприлича на нещо. Гостуващите отбори продължават да имат претенции към състоянието и размерите му, за които се твърди, че не са съвсем стандартни. Не само за това се смята, че в Галата се играе много трудно. Доста хора са казвали, че атмосферата там не е нормална. Причината са здравите момчета, които се навъртат край тъчлинията и подхвърлят мрачни намеци на футболистите от гостуващия тим. Но иначе много публика просто не може да се събере, за да създава някаква тежка атмосфера.

Често наричат футболистите на „Олимпик“ селяни, а отбора – селски. Към него има някакво наслоено отношение. Нормално е – та той е бил създаден от борци и за борци. Но този сезон нещата се промениха. В „Олимпик“ впрочем играе дори един бивш дългогодишен национал – защитникът Петър Петров, някога футболист на „Левски“. Има и други нелоши играчи.

Въпреки това „Олимпик“ си остава селският отбор, който мъчи противниците на стадиона в Галата. На въпросния мач във Варна миналата неделя напрежение имаше от самото начало между играчите от двата тима – заради срещата им през есента в Галата. Момчетата от „Черно море“ твърдяха, че има много, за което да си връщат.

Всъщност е много трудно да се каже дали съдията наистина е свирил добре. Единствените отзиви, освен тези на хората от „Олимпик“, са от местните кореспонденти и футболни деятели. Оценката на дежурния делегат Кирил Харизанов също не е ниска, но емисарите на БФС като него доказаха в последните месеци, че на тях просто не трябва да им се вярва. Дори изпълкомът на футболния съюз призна, че те често завишават оценките на съдиите, за да прикрият гафовете им.

А футболните хора от страната призовават да не се забравят два факта. Първият е, че от миналата година „Черно море“ минава за отбор, покровителстван от БФС. Там в предишния сезон играеше единият син на изпълнителния директор на централата Иван Вуцов.

Вторият факт е, че президент на „Черно море“ е колоритният Атанас Атанасов-Кеби. Той пък има славата на един от най-големите комбинатори в родния футбол. И тъкмо той е човекът, който преди 4 години накисна „Янтра“ (Габрово), че иска да купи мач с „Берое“ (Стара Загора). Тогава габровският отбор бе изхвърлен от групата с решение на изпълнителния комитет на БФС. Но съмненията за ролята на Кеби останаха.

Всичко това, съчетано с генералното негативно отношение към „Олимпик“ (Галата), вероятно трябва да е повод за малко по-различен поглед към скандала във Варна. Но дори реферът да е свирил престъпно спрямо гостите, фактите остават. Страхил Димчев влезе на терена и безжалостно го наби.

Дисциплинарната комисия на БФС разгледа случая на специално заседание. Изслуша замесените, сред които бяха Станислав Танев и старши треньорът на „Олимпик“ Пламен Николов. Те също бяха на терена по време на краткото и съдържателно мелле във Варна. Комисията, общо взето, прие, че двамата са се опитвали да озаптят Димчев. „Скочих да го спра, но сега съжалявам, че и аз не ковнах един на съдията“, измърмори неофициално на излизане от БФС след заседанието Пламен Николов.

Решението на пръв поглед изглеждаше смехотворно. Страхил Димчев се лишава от състезателни права за две години и се глобява с 200 000 лева. Понеже е член на управителния съвет на клуба, в това му качество на него просто не могат да му направят нищо според документите. „Олимпик“ отделно с глобен със 70 000 лева за двете крошета.

„За мен глобата не е от значение. Лошото е, че аз играех за удоволствие и ми развалиха едно от хубавите удоволствия в живота. А те не са много. Аз, като не играя, другото е без значение за мен“, каза след това Страхил Димчев.

Президентът на БФС Иван Славков, който ден преди скандала събра 4000 избирателски гласа със своята партия „Напред, България“, взе присърце случая. Той заяви, че е разговарял е всички членове на изпълкома и смята въпросът да бъде разгледан от най-висшия орган на футболния съюз, понеже в Наредбата за първенствата и турнирите няма адекватни наказания. „Може да се отиде на изключване от футбола“, намекна той.

„Как да ме изхвърлят от футбола? Могат само да загубят с това. Аз само помагам на футбола, пък и на други спортове. Ако има повече такива хора като мен в България, спортът ще има повече успехи, като преди“, реагира с прикрита насмешка Страхил Димчев.

Веднага след крошетата, още в съблекалнята, реферът Христо Димитров бе заявил, че смята да съди бившия борец. Четири дена по-късно, веднага след заседанието на дисциплинарната комисия, той призна, че още не е завел дело. Оправда се, че не е имал време, понеже се възстановявал и си готвел медицинската документация. И после намекна, че може да се мине и без съд.

„Аз от това дело няма да забогатея. Искам обаче Страхил Димчев публично да ми се извини. Ще се разберем къде да се видим и да ми се извини. Само тогава няма да го съдя“, изрепчи се Христо Димитров.

„Аз много малко грешки правя в живота си и не съм свикнал да се извинявам. Мисля, че това нещо ние е него ще го решим“, прояви дипломатичност Страхил Димчев. Минути преди това реферът отрече да са му предлагани пари от „Олимпик“, за да оттегли обвиненията си пред дисциплинарната комисия.

От цялата работа остана неприятното чувство, че няма нрави. Футболните съдии у нас и без това вършат каквото си поискат на терена. Понякога свирят с пълното безхаберие, характерно за дете, което върви и тъпче буболечките по пътя си, без да ги забелязва. Дежурните от БФС неизменно им набиват високите оценки. И те прекаляват.

Футболните началници пък знаят, че са практически недосегаеми. Единствено възможните санкции за тях са глоби, а те са над това. И могат да правят някои неща за назидание и за демонстрация. Или просто да привлекат общественото внимание. Така, както Томас Лафчис преди година извади „Левски“ от финала за купата на България.

„Тази реакция на Страхил Димчев с необяснима за мен. Как може? Та това е професионален футбол. Аз не очаквах, че ще ме удари, и затова не се предпазих по време на нахлуването му“, казва още Христо Димитров.

Може би всичко може да се обобщи донякъде с три изречения и един въпрос, които Страхил Димчев каза, след като научи наказанието си: „В България цялата обстановка с много сложна, при съдиите е същото. Но трябва да имат малко достойнство, морал. Аз нещо, което не мога да го правя, не го правя. Разбирате ли?“

Източник – http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1997/04/28/853243_krosheta_v_profesionalniia_futbol/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *