Какви Левски и ЦСКА? Истината е на село!

Алманах на българския селски футбол за 2017 г.

Писна ли ви от уж елитната Първа лига на България? Добре дошли тогава в света на истинския футбол!

Всеки уикенд повече от 400 отбора от малки градчета и села мерят сили в шампионатите на четвърта и пета лига. Това са прочутите от едно време „окръжни групи”, както ги наричат неофициално и досега. В тях се рита за чест, за слава, както и за бира плюс няколко кебапчета след мача.

Е, в тези двубои спортсменството и олимпийските принципи не винаги важат.

Злобните шпагати някой път въобще нямат за цел да избият топката, а „да ви обърнат коленете да се сгъват назад, като на коза” (по разказа „Гупи вратарчето” от Стоян Николов-Торлака).

Зрителската аудитория също не е от най-приветливите, като се има предвид, че в тези дивизии на мач се ходи с дамаджаните. Но нали точно това е изконната работа на футболната публика – да разстрои играта на гостуващия отбор в същите пропорции, в каквито домакините получават предимство.

А за съдията се препоръчва да си направи добре сметката колко точно дузпи ще даде за селото, на чиято територия се провежда мачът. В противен случай рискува да бъде „дран”.

Но в крайна сметка нали за това си домакин – публиката твоя, съдиите твои, всичко твое…

Футболистите и треньорите в тези дивизии са изключително колоритни, а запалянковците – още повече. На снимката ви показваме Къци Мънинкия, тартор на агитката на Левски (Сухаче), лидерът във Втора плевенска Бундеслига – Запад.

Верен до гроб на отбора си, 130-сантиметровият бивш оператор на едновремешното кино в селото се явява един истински фен на още по-истинския футбол.

Предлагаме ви кратък алманах на селския футбол в България, без претенции за изчерпателност в неговата многообразност.

Крив стадион? И това го има
На село въобще не е задължително игрището да бъде равно. Каквото дал Господ, такова. В плевенското село Сухаче например теренът е под наклон, като едната тъчлиния е с цял метър по-високо от отсрещната. Това обърква противника, но е добре дошло за привикналите да играят на кривия терен домакини от Левски (Сухаче). Пасовете на ширина там не са препоръчителни! Храбрите левскари от селото обаче показват страхотен футбол и неслучайно водят в класирането. При това само с една загуба от локалния съперник Крали Марко от съседното село Еница. Давай, Сухаче!

Напред, селяци!

Селяк (Стубел) са от големите симпатяги във Втора Бундеслига на Монтана. За съжаление, „селяците“ в момента не играят в първенството, понеже ги изгониха по-рано тази година. Причината е, че през пролетта здравият им селски дух не се примири с несправедливостите на мача в село Благово, и отборът напусна терена в справедливия си гняв срещу съдийството. Изгнанието обаче свършва през юни, и Селяк планира гръмовно завръщане в шампионата. Действително, игрището в село Стубел не е от най-луксозните, но пък публиката е държана отделена от терена с вързано въже. Въпреки тези мерки, в Стубел бой са яли не един и два отбора, не толкова отдавна там си изпатиха и от Люта (Владимирово) във възникналите безредици на стадиона.

Бог прощава, Строител – не!

Във врачанско най-яката агитка се явява тази на Строител (Кунино). Селото, столица на каменоделството в България, може да се похвали със страхотната публика на местния тим, трети в класирането на полусезона във втора лига на Врачанска област. Младежта с плакатите е на линия до терена, особено когато има дерби срещу лидерите в таблицата Ботев (Попица) и Ботевъ (Брусен). В хрониките на тукашния футбол ще остане двубоят с Огоста (Хайредин) по-рано тази година, когато реферът свирна спорна дузпа за гостите. Доблестният Пламен Първанов нарочно я би в аут, а след това хайрединци спечелиха с 2:0. Това обаче е една от редките загуби на тима от Кунино, който посреща съперниците си с плакат „Бог прощава, Строител – не!“

Добре дошли в Софрониево

Врачанското Софрониево е честито, че навремето е разполагало с първия селски стадион, снабден с електрическо осветление. Разбира се, то отдавна не работи, а доскоро и местният тим Ураган 33 временно беше престанал да съществува. Сега обаче софрониевци основателно се перчат със съвсем приличен отбор, който жъне успехи във врачанската „Б“ група и държи твърдо четвъртото място. Значителна част от населението, наброяващо 1200 души, подкрепя Ураган 33 в мачовете му. „Тридесет и тройките“ са посветени на годината на основаването на отбора и построяването на стадиона – 1933. В Софрониево далеч не е лесно да се гостува, понякога според местната преса се стига до „ненужни сблъсъци извън рамките на феърплея, включително и при спряла игра…“

Пелетата от Сантос (Долно Белотинци)

Монтанското село Долно Белотинци разполага не с един, ами с два отбора в селската дивизия. Традиционният тим там е Сантос, основан преди много години и считащ себе си за съратник на бразилския си адаш, дал на света великия Пеле. Пелетата от Сантос обаче си имат местна конкуренция в селото, това е кметският тим Пъстренец, водач в класирането. Есенното дерби между двата състава премина при огромен интерес и главозамайващи обрати в резултата. След като Пъстренец поведе с 3:0, бразилците от Сантос се вдигнаха на щурм и изравниха, но в крайна сметка противниците им вкараха още един гол и спечелиха с 4:3. Футболната общественост в Долно Белотинци отсега се настройва за 20-ия кръг, когато е вторият двубой между двата състава.

Къде да бяга съдията?

За футболния съдия в селските дивизии е много важно да има начертан път за бягство, ако решат да го „дерат жив“. Доказано е, че най-трудният за избавление на прегрешили рефери е стадионът на гара Бов, недалеч до Своге. Приклещен между скалите, арбитърът няма друг изход, освен да свири каквото си трябва за домакинския тим Скала (Бов). През този сезон обаче бовчани не успяха да си организират отбор, а футболистите им се разбягаха в съседните тимове от Лакатник и Церово. Надеждите са, че през следващия сезон скалистите мъже от Бов отново ще бъдат в играта.

Летящите чинии от Енина

Казанлъшкото село Енина се гордее със своя футболен отбор Бузлуджа, пети в старозагорската лига. Преди две години енинци нашумяха с календара си, на който комунистическият паметник на връх Бузлуджа, разположен току над селото, беше изобразен като летяща чиния. А в състава на футболния отбор бяха изтипосали и Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“. Голямото дебри за бузлуджанци е срещу комшиите им от Елтимир (Крън) – клуб, кръстен на местния средновековен деспот. Смелчаците от Енина загубиха есенното дерби с 1:2, но отсега точат ножове за реванша на своя територия през март.

Бербатов не е пророк в селото си
Храбрият тим на Струма (Марикостиново) оглавява класирането в еднва от трите втори дивизии на Благоевградско. От същото село е родата на Димитър Бербатов, а самият той преди три десетилетия е прохождал на селската ливада първите си стъпки във футбола. Нещо повече – дядо му Мицо е един от най-изтъкнатите голмайстори на местния тим. Кой знае защо обаче, съселяните на Бербатов не са го възнаградили с полагащите му се почести. На стадиона е изписано името не на Митко, а на второстепенната тукашна футболна гордост Благой Макенджиев, който е вратар и ще пази през пролетта на Черно море. Нерде Бербатов, нерде Макенджиев!

Скрита сила, Стара сила
В разградската дивизия преди години се прочу отборът на Скрита сила (Мъдрево). За голямата им победа над Две могили можеха да се прочетат готини заглавия като „Скрита сила скри топката на Могилите“. Отборът от Мъдрево обаче лежи на стари лаври, и в момента върви последен в класирането, което си е жив резил. Лигата вече има своята нова сила – това е отборът на Стара сила (Старо селище). Новото лице на Стара сила беше създадено преди година и половина от младия и амбициозен треньор Бехчет Гюнейхан, а с 10 победи тимът извървя триумфалния марш до първото място тази есен. Остава да видим дали Стара сила ще издържи на пролетния маратон срещу конкурентите за златото от Исперих. Ако се съди по снимката от мача в Старо селище, гостите не ги чака нищо хубаво.

Челси – да, Арсенал – не
Пак в разградско доскоро можеше да се гледа английското дерби между Челси (Брестовене) и Арсенал (Топчии). Последователите на Арсен Венгер обаче не успяха да съберат достатъчно пари за участие във Висшата разградска лига и отпаднаха, така че лондонските им съперници от Челси в момента нямат свой съперник от английската столица. Затова играят срещу противници като Златен лист (Точилари), в които няма нищо британско. Другият „топчийски“ тим Арсенал (Лъвино) също очаква по-добри дни и някой лев за бюджет, колкото за зоналната група.

Изтребител, гордост голяма
Ако търсите мегабайтови изживявания във футбола, вашият отбор от софийската северна дивизия се явява Изтребител (Иваняне). Тимът върви втори отзад напред в класирането, зад него са само комшиите от Банкя. Но понеже в София няма по-долна дивизия, и двата тима няма къде да изпаднат. За сметка на това мачовете в Иваняне са истинско зрелище, досущ като от долните дивизии на Латинска Америка. Зад вратата има плакати като „Добре дошли в ада“, „Без душа, без сърце победа няма! Изтребител, гордост голяма“ и реклами на ЕТ „Грую Пиперков – пасти и пирони“. Локалното дерби с Банкя най-често протича в гореща атмосфера, както се вижда и от снимката.

Всички от Каспичан сме за Батето!
Трагедията във футболната дивизия на Шумен е повече от отчайваща. Традиционният градски тим изчезна от футболната карта, а в челото четвърта лига се подвизават отборите на някой си Енев Дибич (фирмен тим от Шумен) и Чавдар от тукашния квартал Дивдядово. За кого да вика човек в тази група, ако не за храбреците от Локомотив (Каспичан)? Тези имат страхотен клубен химн, в който се пее: „Седя под сянката на двора, и скачам като Джеки Чан, днес ще пия за отбора – Локо (Каспичан)!“ Следват клетви срещу враговете от Вихър (Вълчидол). А и още се помни онзи конгрес на БФС преди години, когато делегатът от Каспичан беше попитан дали ще гласува за Иван Славков или за опонента му. Човекът си каза честно: „Разбира се, че сме за Славков. Всички, които завършваме на „…пичан“, подкрепяме Батето!“

Изкарай козите, да влизат футболистите
Селските терени далеч не са предназначени само за футбол. На тях се играе най-много веднъж седмично. Колко се тренира е отделен въпрос. Но през останалото време игрищата служат за пасища на едрия и дребния рогат добитък на местното население. Така де, защо да плащаме за косачка на терена, като си имаме естествени такива? Като дойде мачът, просто изкарват козите и влизат футболистите. Понякога обаче се случва така, че рогатите същества опитват да нахлуят в пасището си, докато се провежда футболна среща. Феновете на отбора Малеш от благоевградското село Микрево преди време видяха доста зор, докато изкарат от стадиона брадатата нашественичка от кози произход.

Автор – Станил Йотов

Източник – https://www.webcafe.bg/sportcafe/bg-futbol/id_1299376233_Kakvi_Levski_i_TsSKA_Istinata_e_na_selo_

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *