Йордан Тодоров е най-големият карък в новата ни футболна история

Когато споделях с колегите в съседната стая, че Йордан Тодоров си е вкарал автогол на последната контрола на Локо Пловдив, в същото време той се постара да вдигне адреналина в редакцията още повече. Данчо с многото прякори направи дузпа във времето, в което бе обсъждан как може да бъде такъв карък. За сведение на професор Юлиян Вучков думата „карък“ не е турцизъм, а жаргон, означаващ липса на късмет. Но не обикновена липса на късмета, а тотална, максимална, абсолютна липса на късмет.

Във вторник Йордан Тодоров „допринесе“ за загубата на Локо Пловдив от някакви грузинци, като в този мач той трябваше да се извинява на съотборниците си за предишния мач. Както и Веселин Маринов прави благотворителен концерт в помощ на пострадалите от предишния му концерт.

Загубата от Кубан стана вследствие на това, че нашият човек си изкара червен картон в началото на контролата. И понеже Данчо е пич и не си заравя главата в пясъка като обикновен щраус, той застана пред пратениците на българските медии в Марбея, огледа се, ослуша се, видя, че не идва влак и се почеса зад врата. Това последното е едно от ма оковите движения на Тодоров пред телевизионна камера. Другият му номер е да гледа много умно на най-обикновени въпроси от рода на „Защо паднахте?“, а коронното му движение е да си завре малкия пръст в ухото, когато изслушва поредния репортерски въпрос.

Да се върнем на поведението му пред камерите след загубата от Кубан. Данчо Тодоров заяви гордо и с голяма доза достойнство, че се извинява на съотборниците си за това, че ги е лишил от ценното си присъствие, оставил ги е с човек по-малко на терена и така е настъпило поражението.

След злополучните финални минути срещу грузинците нямаше официални думи от Данчо Тодоров пред репортерите в Марбея. Може би неговите слова са останали незабелязани за широката публика на стадиона и всичко е останало на терена. В 79-та минута нашият човек е казал „пичове, извинявайте за това, че си вкарах автогол и на практика лиших мача от интрига“, а в 80-ата минута вече е изригнал с „момчета, скъпи приятели, поднасям ви най-искрените си извинения за това, че направих глупава дузпа и тия ни поведоха с 3:0“.

Тези случки от последните дни на Локомотив Пловдив в слънчева и топла Испания нямаше да заслужат толкова вестникарско място и мастило, ако бяха нещо случайно, което може да застигне всеки футболист.

Данчо Тодоров обаче съвсем не е всеки футболист. В началото споменахме, че той има много прякори, но умишлено досега не споменахме нито един, дори най-популярния му Dancho The Trow In или преведено на български – Данчо Тъча.

Всичко започна от онзи мач с Тулуза в София, когато едно изпълнение на Йордан Тодоров, който до този момент не бе притежател на прякора Тъча, изби всичката риба на стадион „Българска армия“. Това стана някъде около 94-95-ата минута. Треньорът Стойчо Младенов изкрещял на притежателя на топката Йордан Тодоров да я изрита надалеч от своята врата в тъч. Ето откъде е прякорът! Тъч, това е термин, при който топката напуска терена, пресичайки дългата странична линия, и играта се подновява със странично хвърляне, тоест с ръце. Там по сценарий на Стойчо Младенов някое от децата щеше да скрие топката и докато някой французин я намери, съдията щеше да свири край и стадионът щеше да избухне. Йордан Тодоров обаче решава, че вратарят на Тулуза е излязъл напред, изоставил е вратата си и сега е моментът да бъде прехвърлен майсторски, така както и бразилец не може да го прехвърли. Данчо обаче е орисан след минута да носи прякора Тъча и рита към вратаря, който овладява топката, изсипва я пред другата врата и там Жиняк става най-популярният французин в България, след като вкарва гол на ЦСКА, и готвещият се да избухне стадион е попарен или, както казват коментаторите, студен душ обля „червените“.

Ако потърсите кадри от събитията пред съблекалните на Армията във въпросната вечер, ще видите, че Йордан Тородов прави същите движения, както и онзи ден в Испания – гледа умно, видимо изпитва вина, чеше се зад врата и си бърка с малкия пръст в ухото. Думите му са същите – извинява се на съотборниците си. И на тая прекрасна червена публика.

Част от тая прекрасна публика обаче никога не е питаела добри чувства към Данчо, много преди той да стане Тъча. Всеизвестно е, че в ранна тийнейджърска Тодоров е симпатизирал на Левски, а една от стаите му в жилището му в Пловдив е била облепена с плакати на сините.

И така, в началото бе Тъча, а както споменахме двукратно, нашият човек има много прякори. В историята обаче ще остане първото прозвище, защото моментът, постъпката, последствията и всичко, каквото се сетите, бяха особени.

Оттам насетне станахме свидетели на опитите на Данчо да си спечели нови и нови прякори, които обаче бързо избледняват.

Данчо Чужбината – през последните години от престоя му в ЦСКА все някой чуждестранен отбор го искаше, но или не се стигаше до реални преговори, или той се изпъваше, че сърцето му е в ЦСКА. Един слънчев ден подписа със Стяуа, като алтернативата му беше Левски (виж малко по-горе за „тая прекрасна червена публика“). „Радвам се, че се сбъдна една моя детска мечта, да играя в чужбина“, каза Тодоров по телефона от Румъния (то пък една чужбина). Един ден Данчо ще разказва на внуците, че е бил в чужбина като футболист, но не е играл, а само е тренирал. Той не записа и една минута в официален мач за Стяуа. Нито за първенство, нито за купа, нито за нищо. Чужбината продължава да е футболна мечта за Йордан Тодоров.

Данчо Продължението – два емблематични негови пропуска се помнят и няма как да бъдат забравени. Единият е срещу Левски в последната минута. Резултатът е равен, Лазаров подава успоредно на голлинията, топката е на някакви си сантиметри от вратата, Данчо Тодоров трябва само леко да цькне, да я насочи и да взриви червената част на стадиона. Той обаче точно в този миг явно си е спомнил за сините детски симпатии и прави всичко възможно да влезе в куриозните рубрики на спортните емисии. Положението е такова, че здравият човешки разум не може да си обясни как е възможно топката да не е във вратата. Науката също е безсилна да разтълкува това движение на Данчо спрямо движението на топката и последвалото съприкосновение между двете тела.

Другият бе в Мездра, като Данчо Тодоров излезе сам срещу вратаря на местния Локомотив, но не успя да го преодолее. Това става при равен до момента мач.

Данчо Пропуска – виж Данчо Продължението.

Хубавия Данчо – когато на човек не му върви на карти, му върви в любовта. А като не му върви на футбол? Нашият човек се ожени за Хубавата Елена, за която казваха, че харчи повече от стар шевролет с 6-литров двигател. За нея казваха също, че редовно му слага рога. Накрая Хубавата Елена заряза Хубавия Данчо и се премести при хубав баровец от Ямбол с хубав портфейл,
Финишираме с виц: Един отишъл на риболов, лодката му се обърнала, аха да се удави и малко преди да умре, бил засмукан от хеликоптер, който изпомпвал вода за гасене на пожар. После бил спуснат с водата над пламнала гора, там аха да изгори и бил захапан от мечка, която го влачила до жп линия, където бил прегазен от влак. Преди да издъхне, бил намерен от кантонер, който го качил на каруцата си, но несретникът паднал от там, после в тъмното бил блъснат от линейка, която го откарала в Пирогов. След половин час от реанимацията излязъл лекарят и казал: „Леко ще накуцва, но ще живее“.

Та и с Данчо Тородов е същата. Симпатяга е, няма свръхкачества за футбол, но се хвърля здраво. Много му се иска да успее, но отвсякъде го дебне каръкът. То кариера ли беше да я опишеш в „Житие и страдания грешного Йордана“.

В началото той избиваше рибата, а сега направо кърти мивки.
––
Материал на Желю Станков/

Източник – http://bgfootball.com/new.php?id=2606