Фернандо Каранга се бави и не се присъединява към подготовката на ЦСКА, като снимки от купони с негово участие се появиха из социалните мрежи.

И ако случаят с Каранга изглежда малко по-сложен и вероятно има замесени трансферни интереси, интриги или слухове, то едва ли има нещо по-традиционно от това „бразилец да ти закъснее“ за старта на подготовката в български клуб. Особено зимната.

Да не говорим, че голаджията на ЦСКА далеч няма скандална слава извън терена, откакто дойде преди година. Да, купонджия е, но не бил близък с алкохола и не се застоявал по нощните заведения, партитата били у дома със съпругата и гости. Такава е репутацията му сред съотборници.

А и закъснението на Каранга от една седмица е направо като на ученик, който хвърля хартиени топчета към момичетата на съседния чин в час, ако го сравним с това какво сме виждали, чували и помним от легионери из родните отбори.

Бразилците толкова се захласват по карнавалите у дома, че често закъсненията им са почти програмирани. Но не е само това.

Преди 15 години в ЦСКА се появиха Лео Лима и Родриго Соуса, с огромна репутация и трансферна цена. Двамата създадоха толкова куриозни и конфузни ситуации за няколкото месеца в България, че за повечето хора в клуба бе донякъде облекчение, че си събраха багажа и се махнаха. Не и за собственика на
ЦСКА обаче, който изгуби играчи, които после в кариерата си направиха трансфери за милиони.

Лима бе толкова арогантен, че не разговаряше с никой в отбора, подиграваше се с масажисти, лекари и друг персонал на Панчарево и на „Българска армия“.
Двамата обаче поне не се забъркаха в скандал из нощна София, или – не се знае за такъв.

За сметка на това „магическото трио“ на „Беласица“ от горе-долу същия период: Диану, Фабио Суареш и Марсело Вава, остави ярки спомени из Петрич. А и получи… спомени по лицата и телата си, след като се замеси в бой в местната дискотека „Лас Вегас“, намираща се под едноименния хотел в града.

Тримата влезли в пререкания за музиката в заведението, а после бяха закачили и местно момиче, като около местоработата и занаята на последното останаха някои съмнения. Понабиха ги, та Диану и Вава даже пропуснаха един-два мача.

В ЦСКА се подвизаваше колорит от Панама с име Хосе Гарсес, който се снима при представянето му като нов играч на „Армията“ с два пистолета пред гърдите. Ел Пистолеро.

Не игра много, получи тежка контузия и… тръгна „по обектите“.

Култова, но непотвърдена официално, остава случка с автомобила му, спрян от пътни полицаи. Без легитимна шофьорска книжка, Гарсес обяснява на испанско-българско-жестомимичен език на униформения, запитан къде живее и с какво се занимава: „ЦСКА живее до Петре“. Петре – румънски футболист, му е бил съсед по това време.

Култовият Ел Пистолеро неизменно бе част от интериора в дискотеките из Студентски град, дори и с патериците скоро след операцията на скъсаните му връзки. Човекът имаше музика в кръвта, а след полунощ там се събираше и високо съдържание на течности – и то не безалкохолни.

Историите за легионери у нас нямат цвят и клубно разделение. Има ги в „синьо“, че даже и по-ярко изпъкващи.

Кой не помни Гара Дембеле? Кой не е чувал, чел или видял изпълненията му?

Още в „Локомотив“ (Пловдив) се говореше за велики нощи с алкохол и по няколко момичета, а Гарата беше си извоювал репутация на нощен играч от висока класа. И на терена никак не беше лош.

С трансфера в „Левски“ се отвори нова глава от историята на чужденците в българския футбол. Първо Дембеле счупи всякакви голови рекорди в клуба за една есен, а край това се забърка в какви ли не глупости.

Върхът – хванаха го да кара мъртвопиян, арестуваха го и изкара една нощ в районното. Оказа се, че дори книжката му е фалшива! Яви се пред съда този големец, който си имаше славата на „лошо момче“. Още в „Оксер“ като съвсем млад играч го бяха арестували, и то не за пушене на непозволено за това място.

Юсеф Рабех беше марокански защитник, който дойде в „Левски“ с репутация на изключителен талант. На няколко пъти вдигна кръвното на треньори и директори, като се напиваше „по график“ – не често, но качествено.

Последният бе в Каварна на един зимен подготвителен лагер на отбора, когато Рабех се напи и потроши стаята си в хотела, че излезе и да се разпростре извън него. За Георги Иванов-Гонзо, тогава директор на клуба, нямаше избор. Събра му багажа.

Култови истории имаше около Раис Мболи, вратяр на „Славия“ и ЦСКА у нас, пазил на две Световни първенства за Алжир. И той „забрави“ да се прибере за една подготовка и бе дал на съседка да му вдига телефона, за да отговаря на обажданията от клуба.

Руският полузащитник Владислав Радимов е също отделна глава от тази история. Едно негово интервю пред в. „Спорт-експрес“ описва всичко, което трябва да знаете за професионалния му режим като играч на „Левски“ в началото на века.

„В България бях само 120 дни. Почти всичките ми минаха в алкохолен несвяст. Утре си на тренировка, а предната вечер си в някоя дискотека. Там си поръчваш двоен джин с тоник и няколко девойки. Представяте ли си как съм изглеждал на тренировките? Честно да си кажа, тогава исках да сложа край на кариерата си.“.

Не е чудно, че на един лагер на „сините“ стана скандал, а Радимов се оправда по това време, че си поръчал пица в стаята и това било направено на проблем. Всъщност, под пица разбирай – водка.

О, не бива да пропускаме Саша. Или, както сам нарече себе си, за да го подеме половин София: Цоко от „Локо“. Саша Антунович беше голям нападател – в прекия и преносен смисъл. Вкарваше голове, ядеше и пиеше, живееше нашироко, забавляваше се, а голямата му слабост бяха залозите. И днес човекът си е бохем в родната Сърбия, но годините му в „Локо“ (София) бяха паметни.

Един път отиде на тренировка в такова състояние, че му дадоха почивка единодушно – треньори и играчи. Друг път забрави футболните си обувки преди гостуване в евротурнирите на френския „Рен“, та му купуваха неговия номер на място. Вкара два гола. „Ако е с 10 килограма надолу, може да играе в „Реал“ (Мадрид)“, обичаше да казва за него Николай Гигов, босът на „Локо“. Но Цоко не можеше без купон, маси, приятели, музика и другите хубави неща в живота.

И, за да не стане отегчително, спираме дотук. Легендарни фигури като Рабех, Дембеле, Лима, Гарсес, са късали нервите на шефове и треньори, а запалянковците понякога и не разбират за това.

Карнавали, купони… Гарба Лавал-и. Не сте чували за Гарба Лавал ли? Ето ви достоен край на историята.

Пристигна в „Левски“ след Мондиал 2002, където бе играл за Нигерия. С голяма визитка и очаквания. Първите впечатления бяха:

Този има страхотна техника, супер левачка, и е поне на 40 години!

Реално, Гарба трябваше да е на 28, но видимо не изглеждаше на толкова, а и трудно изкарваше повече от 45 минути на терена.

Замина си след един сезон с едва 15 участия, поигра още из Швеция, Гърция, Китай. Днес, ако проверите в wikipedia, ще прочетете, че е на 43 години. Има доста хора от администрацията и персонала на „Герена“, които са готови за се закълнат, че беше на толкова, когато дойде там през 2002 г.!

Това е той българският футбол, а някои казват – скучен бил. Да, ама босове през годините го превърнаха в „страната на неограничените възможности“ за знайни е незнайни легионери, които се отдаваха на гуляй с осигурения им от отличните заплати начин на живот.

Автор – Динко Гоцев

Източник – http://corner.dir.bg/news.php?id=26774185